Адвокатска кантора в Бургас
Медиацията като способ за разрешаване на спорове не е „отменена“ и се прилага по правилата на действащия Закон за медиацията и относимите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс. С решение № 11/01.07.2024 г. по к.д.№ 11 от 2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни някои нови разпоредби, приети през 2023 г. от 48-то Народно събрание. С тях се предвиждаше възможност, на ранен етап от съдебното производство по някои дела, съдът да препрати страните на задължителна първа среща с медиатор.
Изтъкнати бяха опасения, че ще се забави съдебното производство и мнения за безсмислено посещаване на съдебния център по медиация. Коментари като „Ако можеха да се споразумеят нямаше да завеждаме дела“, „Ама те не могат да се гледат, от години не си говорят, а вие на среща ще ги изпращате!“, „С препращане към съдебна медиация съдът отказва правосъдие“ и др. подобни заваляха в юридическите среди.
От една страна, дълбокото убеждение за познаването и прилагането на способите на медиатора от лица, които не са обучени като медиатори, доведе до подобни тези, споделяни от самоопределящите се като противници на медиацията. От друга страна, непознаването на същността на процедурата, нейното място и принос при висящите съдебни дела, създаде у някои юристи опасения, че участието в една първа среща с медиатор би забавило процеса.
Опитът ми през годините като медиатор показва, че прилагането на процедурата по медиация при висящ съдебен спор не е довело до забавяне на нито едно дело, освен ако няма съгласие на страните за това. Медиаторът обичайно насрочва срещата със страните преди датата на първото открито съдебно заседание. По този начин страните имат възможност да се срещнат и евентуално – споразумеят още преди първото заседание, тяхна е преценката дали да сключат съдебна спогодба, дали да поискат от съда спиране или прекратяване на съдебното производство – неговият ход зависи изцяло от общата воля на страните.
Диалогът между тях, подпомогнат от медиатора, в присъствието или не на техни адвокати /според предпочитанията им/, не само е възможен, независимо от обичайното отчуждение, но често е и конструктивен, емоционален, удовлетворяващ. Прилаганите от медиатора способи при водене на процедурата имат за последица подобряване на комуникацията и отношенията между страните, изясняване на причините за спора, замисляне за възможни варианти за споразумение, готовност за преговаряне.
Медиаторът не дава правни съвети, не налага решения, не преговаря. Той е независим участник в процедурата и обучен да изслушва страните, да съдейства за изясняване на позициите, емоциите и интересите им. Така, информирани и разбрали опонента си, спорещите страни имат своите реални възможности да пристъпят към обсъждане на варианти за разрешаването му и да се обединят около максимално ги удовлетворяващо ги споразумение.
Кое от описаното дотук, характеризиращо процедурата по медиация, би имало неблагоприятно влияние върху страните, техните отношения, съдебното производство?
В медиацията няма губещи страни, убедете се! Простото прочитане на Закона за медиацията или отричане на ползите от медиацията не е в интерес на страните.
Адв. Пешка Чернокожева – медиатор от 2006 г.
Медиатор към Центъра за медиация към Районен и Окръжен съд – гр. Бургас от създаването му през 2017 г.